Без сълзи, без глас и без утеха
разраства се у мен онази скръб,
мечти разхвърляни на вси страни -
ненужни са, подправени с много кръв...
Без място, без душа и без очи
вървя през същия огромен океан,
ала нима загубила съм те -
нима оставаш пак далечен блян...
Без лице, без пръсти и без длани
брилянтни капчици солен разтвор остават,
с едно сърце и чувства неразбрани -
потъвам бавно в гъстата мъгла...