30.11.2006 г., 0:34

100 пъти...

1.1K 0 5
молех се, плаках,
горях...
в сълзите се давех
и 100 пъти молех се аз,
болката ми да изчезне,
раните да зарастат...
но отново кървяща
горях аз във ада,
приела всяка лъжа,
и мислех си, скъпи,
че ще умра...
и 100 пъти се молех за нас,
да ни има отново...
щастието пак да ме докосне
и никога да не спира този миг,
но в живота туй желание не се сбъдна...
и накара ме да посегна на живота,
тъй горчив...
отново вървях цялата в рани,
но не забелязваше ти,
как 100 пъти нощем се молих,
Господ горе да ме качи...
и 100 пъти премаза ми душата,
сърцето ми разкъса...
и към дъното буташе ме ти...
и ето паднах в бездната,
бездната на твойте лъжи...
и все още по 100 пъти се моля...
сърцето покой да намери в тез късни часове,
защото единствените мисли които са във мене,
са тези в които щастливо бе моето сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори хиляда слънца да ме греят
    ще застина като късче лед!
    Не ще да мога никога да се засмея,
    нито сега,нито занапред....

    Миличка винаги има надежда и смисъл да продължаваш...наистина е тъжно,но тъгата е неизменна част от живота ни
  • Дими никога няма да ми олекне,винаги ще нося болката в сърцето си
  • МНого тъжен стих. Дано след като си го написала, да ти е олекнало!
  • за съжаление и това го има
  • А исках само
    силно да обичам,

    не сто...
    един единствен път.

    Защо ли,
    все към тебе тичам,

    до края...
    до последния си дъх?


    Това е от един мой стих"Сто пъти" И това го има мила! Поздрави...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...