Nov 30, 2006, 12:34 AM

100 пъти...

  Poetry
1.1K 0 5
молех се, плаках,
горях...
в сълзите се давех
и 100 пъти молех се аз,
болката ми да изчезне,
раните да зарастат...
но отново кървяща
горях аз във ада,
приела всяка лъжа,
и мислех си, скъпи,
че ще умра...
и 100 пъти се молех за нас,
да ни има отново...
щастието пак да ме докосне
и никога да не спира този миг,
но в живота туй желание не се сбъдна...
и накара ме да посегна на живота,
тъй горчив...
отново вървях цялата в рани,
но не забелязваше ти,
как 100 пъти нощем се молих,
Господ горе да ме качи...
и 100 пъти премаза ми душата,
сърцето ми разкъса...
и към дъното буташе ме ти...
и ето паднах в бездната,
бездната на твойте лъжи...
и все още по 100 пъти се моля...
сърцето покой да намери в тез късни часове,
защото единствените мисли които са във мене,
са тези в които щастливо бе моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дори хиляда слънца да ме греят
    ще застина като късче лед!
    Не ще да мога никога да се засмея,
    нито сега,нито занапред....

    Миличка винаги има надежда и смисъл да продължаваш...наистина е тъжно,но тъгата е неизменна част от живота ни
  • Дими никога няма да ми олекне,винаги ще нося болката в сърцето си
  • МНого тъжен стих. Дано след като си го написала, да ти е олекнало!
  • за съжаление и това го има
  • А исках само
    силно да обичам,

    не сто...
    един единствен път.

    Защо ли,
    все към тебе тичам,

    до края...
    до последния си дъх?


    Това е от един мой стих"Сто пъти" И това го има мила! Поздрави...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...