10. Уроците на Нора: Удивителен знак
На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем
тези гледки с тон възвишен,
имаме си удивителен
знак за чувства най-почтителен.
Щом погледне много строго
към студентите си Гого
и им пише забележка
за допуснатите грешки,
пак използва удивителна –
той към правила е бдителен.
Нора кученце рисува
как с момченце вън лудува,
а отдолу – изречения
с подбудително значение:
„Дръж!“, „Седни!“, „Следи!“ и „Тичай!“,
тя на глас си ги засрича.
Чу се лай навън внезапно.
Боби, със скиорска шапка,
в яке топло с ярка нишка –
води Джони на каишка.
Бързо заповед му дава,
той послушно изпълнява –
сяда, става, души, бяга
и в снега без ропот ляга.
Нора се облече топло
и тетрадката захлопна.
Ще остави за следобед
знаците, че чака Боби.
Гониха се и се смяха,
цял час с кучето играха.
Запъхтян, Борис ѝ рече:
„Да си построим човече!“
Вдигна спорната дружина
бял човек, от сняг изринат –
с клона два за две ръчички,
с камъчета за очички.
с шапка – кофата пробита,
и с метла, в снега побита.
А за да не е мърморко,
вместо нос – оранжев морков
от запасите на мама.
Стана тя, каквато стана!
Джони стихна и не лае,
само гледа и мечтае –
ех, да беше сложил Борко
кокал цял, наместо морков!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
