125 грама хлеб
на дъщеря ми
Ти помниш парченцето
черничък хляб!?
Увито във книжка
и взе го за спомен!?
Но с Него –
живял е блокадният
град!
Не паднал,
а вярвал!
Дори и огромен –
гладът не сломил
великите
хора!
Останали детските
листчета бели,
с почерк, напомнящ
игрите на двора!
Те ужаса на Смъртта
са видели –
очичките
пълни
с ярост
и влага!
И зовящите,
проклинащи
думи –
дете на дете –
венец
да не слага!
Да има детство,
а не
война
и куршуми!!
Ех, мое
мило,
синеоко
дете!
Не подритвай
татко
коричката
хлеб!
Че тя е
разбитото
малко
сърце
на Таня –
от гладът
жесток
и нелеп!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шани Всички права запазени
