Aug 11, 2017, 11:07 PM

125 грама хлеб

  Poetry
935 2 6

                              на дъщеря ми

Ти помниш парченцето
                          черничък хляб!?
Увито във книжка
                    и взе го за спомен!?

Но с Него –

                 живял е блокадният
                                                град!
Не паднал,

           а вярвал!
              Дори и огромен –

гладът не сломил
              великите
                        хора!

Останали детските

                   листчета бели,

с почерк, напомнящ

                 игрите на двора!

Те ужаса на Смъртта

                   са видели –

очичките 

            пълни

                   с ярост

                              и влага!

И зовящите,

              проклинащи

                              думи –

дете на дете –

                  венец

                         да не слага!

Да има детство,

                а не

                   война

                        и куршуми!!

Ех, мое

              мило,

                  синеоко

                              дете!

Не подритвай

               татко

                       коричката

                                   хлеб!

Че тя е

            разбитото

                        малко

                               сърце

на Таня –

           от гладът

                       жесток

                              и нелеп!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шани All rights reserved.

25.10.1987г.
Пискаревское кладбище

Гр. Ленинград

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...