Забравяш злодея,
забравяш кой те е наранил, нагрубил
и така ми е по-добре.
Не помниш злото
и не те обсебва,
и името ù не помня.
Помниш само, че обичаш
и завиваш се през глава,
силно ме гушни.
Нещо незначително е то,
не го помни, щом те наранява,
не заслужава да я помниш,
та нали не е човек, а злоба.
Помни заедно с мен,
че можем да обичаме
и да не получаваме нищо.
© Петър Петров Всички права запазени