30.09.2012 г., 3:43

* * *

1.1K 0 1

Забравяш злодея,

забравяш кой те е наранил, нагрубил

 

и така ми е по-добре.

 

Не помниш злото

и не те обсебва,

 

и името ù не помня.

 

Помниш само, че обичаш

и завиваш се през глава,

 

силно ме гушни.

 

Нещо незначително е то,

не го помни, щом те наранява,

не заслужава да я помниш,

та нали не е човек, а злоба.

 

Помни заедно с мен,

че можем да обичаме

и да не получаваме нищо. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...