30.09.2012 г., 3:43

* * *

1.1K 0 1

Забравяш злодея,

забравяш кой те е наранил, нагрубил

 

и така ми е по-добре.

 

Не помниш злото

и не те обсебва,

 

и името ù не помня.

 

Помниш само, че обичаш

и завиваш се през глава,

 

силно ме гушни.

 

Нещо незначително е то,

не го помни, щом те наранява,

не заслужава да я помниш,

та нали не е човек, а злоба.

 

Помни заедно с мен,

че можем да обичаме

и да не получаваме нищо. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...