Забравяш злодея,
забравяш кой те е наранил, нагрубил
и така ми е по-добре.
Не помниш злото
и не те обсебва,
и името ù не помня.
Помниш само, че обичаш
и завиваш се през глава,
силно ме гушни.
Нещо незначително е то,
не го помни, щом те наранява,
не заслужава да я помниш,
та нали не е човек, а злоба.
Помни заедно с мен,
че можем да обичаме
и да не получаваме нищо.
© Петър Петров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
