Забравяш злодея,
забравяш кой те е наранил, нагрубил
и така ми е по-добре.
Не помниш злото
и не те обсебва,
и името ù не помня.
Помниш само, че обичаш
и завиваш се през глава,
силно ме гушни.
Нещо незначително е то,
не го помни, щом те наранява,
не заслужава да я помниш,
та нали не е човек, а злоба.
Помни заедно с мен,
че можем да обичаме
и да не получаваме нищо.
© Петър Петров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
