7.10.2017 г., 11:25  

***

563 1 3

Неспокоен като мен, 
лесно ли заспиваш вечер?
Във сърцето ти комети
мятат ли се посред ден?
Дишаш ли като турбина,
страдаш ли от много страст?
В огледалото си аз
виждам част от тебе имам.
Знам, че в тези необяти
някой като мен блуждае.
Пътя си трънлив чертае

сред въздишки и вулкани. 

Искам нещо да ти кажа...
Нищо, всичко... ти разбра.
Искам бурната душа
с пръсти цяла да позная.
Но дали ще позволиш?
Като някакъв мустанг си.
Пълен си със кръв и рани.
Святкат светлите очи.
Но защо сред ветровете
скрил си таен пристан ням?
Пускаш ме да вляза там.
И ме браниш като цвете.
Дай да вкуся твоя дял.
Сподели със мене моя.
Само за едно те моля... 

Искам да те виждам цял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...