7.10.2017 г., 11:25 ч.  

*** 

  Поезия
377 1 3

Неспокоен като мен, 
лесно ли заспиваш вечер?
Във сърцето ти комети
мятат ли се посред ден?
Дишаш ли като турбина,
страдаш ли от много страст?
В огледалото си аз
виждам част от тебе имам.
Знам, че в тези необяти
някой като мен блуждае.
Пътя си трънлив чертае

сред въздишки и вулкани. 

Искам нещо да ти кажа...
Нищо, всичко... ти разбра.
Искам бурната душа
с пръсти цяла да позная.
Но дали ще позволиш?
Като някакъв мустанг си.
Пълен си със кръв и рани.
Святкат светлите очи.
Но защо сред ветровете
скрил си таен пристан ням?
Пускаш ме да вляза там.
И ме браниш като цвете.
Дай да вкуся твоя дял.
Сподели със мене моя.
Само за едно те моля... 

Искам да те виждам цял.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??