***
Неспокоен като мен,
лесно ли заспиваш вечер?
Във сърцето ти комети
мятат ли се посред ден?
Дишаш ли като турбина,
страдаш ли от много страст?
В огледалото си аз
виждам част от тебе имам.
Знам, че в тези необяти
някой като мен блуждае.
Пътя си трънлив чертае
сред въздишки и вулкани.
Искам нещо да ти кажа...
Нищо, всичко... ти разбра.
Искам бурната душа
с пръсти цяла да позная.
Но дали ще позволиш?
Като някакъв мустанг си.
Пълен си със кръв и рани.
Святкат светлите очи.
Но защо сред ветровете
скрил си таен пристан ням?
Пускаш ме да вляза там.
И ме браниш като цвете.
Дай да вкуся твоя дял.
Сподели със мене моя.
Само за едно те моля...
Искам да те виждам цял.
