* * *
След многото отминали лета,
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа,
крещяща срещу всекиго и всичко.
Преди това не можех да заспя
и чувствах се и тъжна, и самичка.
Дори не мисля вече за това,
щастлива съм с живота, който имам.
Ще се превърна някой ден в трева
и тя ще пази спомен с мойто име.
Но днес съм жива. Нося радостта
на пролетта и лятната магия.
Откривам нови, приказни места
и от водата им вълшебна пия.
А времето, в което ще съм тук,
аз искам да изпълня с мойто ехо.
Дочуете ли тих, далечен звук –
това съм аз, в най-светлата си дреха.
26.07.24
Нина Сариева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
