ninasar (Nina Sarieva)
253 2007
27.07.2024 г., 7:29 ч.

* * * 

  Поезия
317 6 17

След многото отминали лета, 

в които шепите със слънце пълнех, 

сега ме топли само мисълта, 

че божието зрънце в мен покълна. 

 

Намерих се сред гъстата тълпа, 

крещяща срещу всекиго и всичко. 

Преди това не можех да заспя 

и чувствах се и тъжна, и самичка. 

 

Дори не мисля вече за това, 

щастлива съм с живота, който имам. 

Ще се превърна някой ден в трева 

и тя ще пази спомен с мойто име. 

 

Но днес съм жива. Нося радостта 

на пролетта и лятната магия. 

Откривам нови, приказни места 

и от водата им вълшебна пия. 

 

А времето, в което ще съм тук, 

аз искам да изпълня с мойто ехо. 

Дочуете ли тих, далечен звук –

това съм аз, в най-светлата си дреха. 

 

26.07.24

Нина Сариева 

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??