6.09.2018 г., 0:46 ч.

17 532 

  Поезия
223 2 2

Седемнадесет хиляди петстотин трийсет и два
дни, в които съм част от играта.
Пия своята доза съдба
и въртя се във танц със Земята.

Колко още остават - не знам,
ала зная, че още остават.
Има много какво да раздам.
Има много какво да ми дават.

Равносметка? Все още съм жив.
Разсъждавам в куплети със рима.
Имам син, който искам щастлив
и прекрасен живот да си има.

Остарявам, но мойта душа,
лудостта за ръката я тегли.
Щуротиите в мойта глава,
подредено приличат на кегли.

Всяка грешка е следващ урок.
Сам се уча и сам се изпитвам.
Благодарен съм много на Бог,
който все ми посказва истини.

Ако някой от мен е вгорчен,
подсладител нека отпие.
Този ден е пореден рожден.
Много искам да бъде магия.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??