6.09.2018 г., 0:46

17 532

390 2 2

Седемнадесет хиляди петстотин трийсет и два
дни, в които съм част от играта.
Пия своята доза съдба
и въртя се във танц със Земята.

Колко още остават - не знам,
ала зная, че още остават.
Има много какво да раздам.
Има много какво да ми дават.

Равносметка? Все още съм жив.
Разсъждавам в куплети със рима.
Имам син, който искам щастлив
и прекрасен живот да си има.

Остарявам, но мойта душа,
лудостта за ръката я тегли.
Щуротиите в мойта глава,
подредено приличат на кегли.

Всяка грешка е следващ урок.
Сам се уча и сам се изпитвам.
Благодарен съм много на Бог,
който все ми посказва истини.

Ако някой от мен е вгорчен,
подсладител нека отпие.
Този ден е пореден рожден.
Много искам да бъде магия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...