22.10.2023 г., 12:33

17 август, 2023

1.2K 0 0

пръстите на дъха ти 
галят всичко зло в мен
галят ме, цялата съм в плен
галят, чакат да стане ден
и слънцето да разцъфне
боба да покълне
но не,
рано е още,
има още много нощи
да те чакам, свита под прозореца
да те чакам, легнала на покрива
да те чакам отвън пред апартамента,
в който плакахме


целуваш врата ми
и отлитам във вселената на безкрайното 
и те чакам, легнала на стола
и те чакам, свита пред вратата на Ада
и те чакам
и едва поемам дъх
и все чакам
и не поемам дъх

легнала на скута ти
свита 
гали ме юмрука ти
свит

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...