danda (Даниела)
358 1120
4.02.2011 г., 16:12 ч.

* * * (17 мига, но не от пролетта) 

  Поезия » Друга
712 0 10

Вкопчих се в перчема чорлав
на секундите,
но прокървих от копията остри
на стрелките,
отровата им хукна бясно
по артериите -
право в лявото предсърдие,
да отмъсти за вечността,
изгубена
в мъглявините хладни
на очите ти.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително дълбоко,браво!
  • Хубаво!
  • хаха, да знам! Не съм с медицинско образование, пък и нищо не помня от ученото преди години, но проверих! Просто така ми се навързаха нещата (хахаха).
  • То всичко добре, но отровата явно е доста силна щом върви срещу течението. Артериите изнасят кръв от камерите... към клетките на тялото и нямат пряка връзка с предсърдията По белодробната вена ще да е хукнала бясно отровата "право в лявото предсърдие"...
  • Чудесен стих!
  • Интересно, оригинално!
  • Времето има този неприятен недостатък - тече само в една посока, поздрав за стиха...
  • Хареса ми!
  • Чорлави секунди, отровни стрелки,
    изгубена вечност - все хубави неща.
    Поздрави...
  • Харесах!
Предложения
: ??:??