4.02.2011 г., 16:12

* * * (17 мига, но не от пролетта)

Поезия » Друга

862 0 10

Вкопчих се в перчема чорлав
на секундите,
но прокървих от копията остри
на стрелките,
отровата им хукна бясно
по артериите -
право в лявото предсърдие,
да отмъсти за вечността,
изгубена
в мъглявините хладни
на очите ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

avreus (Радослав Василев)

Изключително дълбоко,браво!

2011-02-07T15:34:10+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво!

2011-02-05T16:45:07+02:00
danda (Даниела)

хаха, да знам! Не съм с медицинско образование, пък и нищо не помня от ученото преди години, но проверих! Просто така ми се навързаха нещата (хахаха).

2011-02-05T15:32:34+02:00
pumuckl (Елена)

То всичко добре, но отровата явно е доста силна щом върви срещу течението. Артериите изнасят кръв от камерите... към клетките на тялото и нямат пряка връзка с предсърдията По белодробната вена ще да е хукнала бясно отровата "право в лявото предсърдие"...

2011-02-05T14:58:55+02:00
avreus (Радослав Василев)

Чудесен стих!

2011-02-05T14:25:30+02:00