* * *
Какво предпочитам
Да не се сещам за него и той да не мисли за мен
Не е важна посоката а движението
вървя срещу вятъра... и събирам изгубени приказки
не му е времето днес да разказвам
затуй и създавам на облаците рисувам лица
снежинки се сипят от тях
вървя по запустелите улици и си спомням
с натежало сърце за живота отдавна изгубен
за смеха на щастливи деца
днес е друго... но защо да говоря
този вопъл е глас в пустиня
затворена входна врата
тишина и покои цяла година не борба а застои
и сърцето умира тъй бавно заедно с мъртвия град
последна камбана... последен гроб
след това треви и полета
и всичко ще започне отново
само нас няма да ни има
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карлос Димостракиос Всички права запазени
