29.11.2018 г., 8:34 ч.

... 

  Поезия » Друга
640 0 0
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди,
ако дръзне, ще получи.
А аз исках просто да обичам!
- бях само на двадесет и три.
Сега ме боли, не ми се ляга,
все същият сън да сънувам.
Защо не свършва животът,
когато от теб си отидат? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Предложения
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
  • Нощта разтвори черната си рана. Съзвездието Лира звънна тихо, небесната божествена камбана изплака с...
  • Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют на...

Още произведения »