Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди,
ако дръзне, ще получи.
А аз исках просто да обичам!
- бях само на двадесет и три.
Сега ме боли, не ми се ляга,
все същият сън да сънувам.
Защо не свършва животът,
когато от теб си отидат?
Тази нощ пак дяволът роди.
В най-тъмният ъгъл.
Триста шейсет и пет дни,
по-черни от пъкъл.
© Станислав Русев All rights reserved.