18.02.2009 г., 20:51

19 февруари

1.4K 0 7
 

19 февруари

 

На този ден мълча и свеждам глава...

За поклон? По-скоро от срам.

Примката виси пред "европейската мечта",

а Свободата ни - несбъднат блян.

 

В ефира се въртят реклами и игри,

„сапунки", кеч и чалга...

Тефтерчето на Левски забравено лежи,

„избраните" пък ни крадат от хляба.

 

По избори раздават освен пари и „право"...

Мълча и навеждам глава -

за техните призиви сърцето е кораво -

когато няма избор - няма Свобода.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които бяха тук. Усещането и мислите, които буди у мен Левски са други,но суетенето и показността на "честването" на този ден ме изнервят, меко казано...
  • "а Свободата ни - несбъднат блян."

    Благодаря ти!
  • Поздравявам те за болезненото стихотворение...
    П.П. смъртта на Васил Левски не е на 19.02, както повечето българи си мислят,а на 18.02. По стар стил дата е 6.02, а по нов- 12 дни по-късно. Знам, че е без значение точната дата, когато чувствата и мълчанието в знак на почит са истински, но.. Просто мисля, че е редно този ден да чества на точната дата..
  • "Човек живее в пълна свобода, но трябва да го водиш много внимателно, за да не чува звукът на своите вериги."
  • Хубаво е повече хора да се сетят какъв ден е 19=ти февруари, моите най-искрени поздравления

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...