* * *

Мойта обич е вълча и дива,

с раздрано от мечи лапи лице.

Мойта обич е трепетна, жива,

с туптящо до пръсване знойно сърце.

Мойта обич е ласка игрива.

Щур порив на възжелали ръце.

Мойта обич е глуха и няма.

Напуснала време.

           Без пристан, без свян.

Няма плътност. Очертания няма.

Само див вик в гърлото сврян.

Мойта обич е натиск безумен

на подкосени от страст колене.

Мойта обич е поглед потулен.

И благоговейни добри рамене.

Мойта обич е свечерено

в ранна есен тихо поле.

Мойта обич е река тъй звънлива,

че обич със щурчова песен зове.

Тих вятър в листа на брези подредени

на отсамния бряг... де див вик стаен е...