Мойта обич е вълча и дива,
с раздрано от мечи лапи лице.
Мойта обич е трепетна, жива,
с туптящо до пръсване знойно сърце.
Мойта обич е ласка игрива.
Щур порив на възжелали ръце.
Мойта обич е глуха и няма.
Напуснала време.
Без пристан, без свян.
Няма плътност. Очертания няма.
Само див вик в гърлото сврян.
Мойта обич е натиск безумен
на подкосени от страст колене.
Мойта обич е поглед потулен.
И благоговейни добри рамене.
Мойта обич е свечерено
в ранна есен тихо поле.
Мойта обич е река тъй звънлива,
че обич със щурчова песен зове.
Тих вятър в листа на брези подредени
на отсамния бряг... де див вик стаен е...
© Трифон Генов All rights reserved.