6.12.2008 г., 22:27

* * *

713 0 1


Стъпка по стъпка катериме бавно,

стълба, която уж води нагоре,

крачка по крачка вървиме надолу,

мразим се диво и спорим.

Кой колко и как е обичал,

как с думи красиви  греха е обличал.

Някак си искаме да съизмерим

 думи, задъхано сричани,

ала безмислено, гадно и тъпо,

презрително,  вредно и неетично,

задраскваме всичко и го отричаме -

за БИВШИТЕ е типично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идоменей Каменополски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...