Dec 6, 2008, 10:27 PM

* * *

  Poetry
711 0 1


Стъпка по стъпка катериме бавно,

стълба, която уж води нагоре,

крачка по крачка вървиме надолу,

мразим се диво и спорим.

Кой колко и как е обичал,

как с думи красиви  греха е обличал.

Някак си искаме да съизмерим

 думи, задъхано сричани,

ала безмислено, гадно и тъпо,

презрително,  вредно и неетично,

задраскваме всичко и го отричаме -

за БИВШИТЕ е типично.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идоменей Каменополски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...