23.10.2008 г., 12:55 ч.

********* 

  Поезия » Друга
483 0 1
Блясват последни искрици,
оглеждат се в огнена вечност...
танцуват в тишината частици
в промеждутъци изтерзана човечност.
Оглозгано до кости доверие,
стърже по черна врата,
а душата няма предверие,
намира утеха само в страстта.
Излята от кал самотата,
с кървящи длани рови пръстта,
гореща струйка търси отплата,
от дъжд се превръща в сълза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Предложения
: ??:??