*********
Блясват последни искрици,
оглеждат се в огнена вечност...
танцуват в тишината частици
в промеждутъци изтерзана човечност.
Оглозгано до кости доверие,
стърже по черна врата,
а душата няма предверие,
намира утеха само в страстта.
Излята от кал самотата,
с кървящи длани рови пръстта,
гореща струйка търси отплата,
от дъжд се превръща в сълза.
Унило в своето безвремие,
сърцето златни блянове руши,
пропуснало отново своето спасение,
чака някой да го нарани.
Няма време, стрелките се пресичат,
блясват като метални шпаги в дуел,
и късно е да се научат да обичат,
всеки към своя пясъчен свят е поел!
© Мария Манджукова All rights reserved.
