15.10.2019 г., 23:01

20.06.2019

867 1 0

 

 

Гледах залеза и си пушех цигарата, когато внезапно ми падна огънчето и ...

Изведнъж осъзнах, че Слънцето се е скрило в мрачни облаци,

Но и аз бях умопомрачена от вечния сблъсък на

Добрата ми природа и непоклатимата ми логика.

 

Три самолета разпръснати из небето в неправилна геометрична форма 

Вечно напомнящи за несигурната интуиция

която..се поражда в съзнанието ми .. 

хъх .. при всяка среща със Залеза.

 

Слънцето се скри зад гъста мрежа облаци, но все пак

се виждаше червено-оранжевия му пламък,

Прекрасна Метафора за Чувствата и Разумя

Нали ?

 

Лошите преживявания съпътстващи всяко съществуване и искрата на човешката съдба.

 

Няма значение... защото Слънцето залезе и жълтите облаци,

като клепачите ми рано сутрин в събота,

се затваряха към хоризонта.

 

 

Настъпва нощ.

 

 

Нощта настъпва,

и не знам как да укротя мокрите си очи, 

е може би ще бъдат бездънни океани, 

с предизвикано цунами при мисълта за теб.

 

Всички цветя вехнат в мое присъствие,

предполагам заради това предпочиташ моето отсъствие.

Четвърт пълна чаша на пода, валс

и каквото и останало от това, което мога.

Лек полъх, какво е тревога ?

Отивам толкова далеч, колкото мога,

не ме следват тези, които нямат изгода.

 

Празен, тъмен...мрачен, леко облачен невосвод

антитеза на Вазовският 

тихият, малък град .. и ти .. нямаш решение.. ПАК.

 

 

Разкрива се другия свят.

 

 

Другият свят се разкрива, и не знам защо кръвта ми

кипи толкова ... необуздано .. 

 

 

Персоната ми ти напомня на сутрешна роса,

капката истина в цялата лъжа.

И досега лях толкова добра, 

и сякаш никога няма да спра,

защото съм построена само и единствено от Светлина.

 

Знам го, и вярвай, скъпи, не е измама.

Всъщност в същността на моята натура

се откроява лека екстравагантност

писанията ми - авангардност, 

и цветовата гама се разпръсва върху мен точно като лъч Светлина в призма.

 

 

Не схващаш, защото не виждаш.

Не виждаш, защото не схващаш.

Четейки, главата си леко подпираш,

като две дървета клоните си по време на буря,

и не знам кога тези клони ще се счупят.

 

 

Знам, че съм ти интересна.

Да,още е нощ и няма роса.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....