12.02.2018 г., 10:52  

21 грама любов

2.5K 11 21

Двайсет и един грама била.
Толкоз тежала душата човешка.
А мойта е цяла любов и тъга.
Като олово е

      душата ми тежка.

Дори и да искам, не мога да тръгна.
Сирота́ ще остана пред твойта врата.
Тъгата и болката пак ще прегърна.
На прага ще мръзне

         мойта душа.

Ще кръщавам звездите с твоето име.
Ще чакам безмълвно нощи безчет.
Душата ми цяла любов е, прости ми!
От тук ще си тръгна

         само със теб.

И бури да духат, до тебе ще бъда.
Ще храня душата с отровните спомени.
Дори да убива твойта присъда,
двайсет и един

          грама поломени. 

Ангел не съм. Преливам от грешки.

И как ме убиват тези двадесет грама.
Като олово сълзите в очите са тежки.
Не тръгвам от тук,

          ако с теб не сме двама.

 

Февруари     В.Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доктор Макдугъл, след десетилетия проучвания сметнал, че ,,субстанция,, напуска тялото в момент на смърт около 21 гр. В професионална среда няма трайна следа. В широката публика, особено след филма 21 гр. Се превърна в синоним на ,,теглото на душата,,
  • Благодаря ти Калия, че ми беше на гости!
  • Благодаря, че прочетох!
  • Благодаря, Пламен, че ми беше на гости! Хубава нова седмица ти желая!
  • 21 грама, 24 карата! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...