21 грама любов
Двайсет и един грама била.
Толкоз тежала душата човешка.
А мойта е цяла любов и тъга.
Като олово е
душата ми тежка.
Дори и да искам, не мога да тръгна.
Сирота́ ще остана пред твойта врата.
Тъгата и болката пак ще прегърна.
На прага ще мръзне
мойта душа.
Ще кръщавам звездите с твоето име.
Ще чакам безмълвно нощи безчет.
Душата ми цяла любов е, прости ми!
От тук ще си тръгна
само със теб.
И бури да духат, до тебе ще бъда.
Ще храня душата с отровните спомени.
Дори да убива твойта присъда,
двайсет и един
грама поломени.
Ангел не съм. Преливам от грешки.
И как ме убиват тези двадесет грама.
Като олово сълзите в очите са тежки.
Не тръгвам от тук,
ако с теб не сме двама.
Февруари В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
