* * *
Тези твои очи -
красиви, невинни -
гледат някак встрани!
Нещо ги мъчи!
Тези твои коси -
дълги, естествено руси -
вятърът им шепти думи любовни!
Душата трепти от огнища духовни.
Тези алени устни -
стиснати зад зъби, отпусни!
Нека слънцето ги целува.
Ден и нощ ги сънува.
Гонят босите нозе
самодиви от призначни нощи.
В дните самотата гризе
отломки от жадувани срещи.
Дните пак са горещи.
Вместо очи - две свещи!
Съгреши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
