# # #
Самотни ли са твойте нощи,
безлунно ли е твоето небе?
Прегръщаш ли звездите още,
мечтаеш ли понякога поне?
Защо в усмивката красива
наднича крадешком тъга?
На устните във ъглите заспива,
оставила болезнена следа.
Във твоя свят заключен ме пусни,
аз лекичко вратата ще открехна
и тайничко онез звезди
ще ги помоля с тебе да се срещнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
