Самотни ли са твойте нощи,
безлунно ли е твоето небе?
Прегръщаш ли звездите още,
мечтаеш ли понякога поне?
Защо в усмивката красива
наднича крадешком тъга?
На устните във ъглите заспива,
оставила болезнена следа.
Във твоя свят заключен ме пусни,
аз лекичко вратата ще открехна
и тайничко онез звезди
ще ги помоля с тебе да се срещнат.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
