* * *
НЕ СЪМ НАУЧЕН ДА ЖИВЕЯ,
В РАЗКОШ ДА ТЪНА, В БЛАГОДАТ.
МЕЧТИ ХИМЕРНИ НЕ КОПНЕЯ,
И С ПЪЛНИ ШЕПИ НЕ ПИЛЕЯ!
ЖИВЕЯ СКРОМНО... НА ИНАТ!
ТОВА, КОЕТО МЕ ВЪЛНУВА,
ВЪВ СТИХОВЕ ПРЕВРЪЩАМ АЗ.
ДО КЪСНИ НОЩИ ВСЕ БУДУВАМ!
НО КАТО ПОЕТ ЕДВА ЛИ СТРУВАМ
И НЕ ИЗПАДАМ ВЪВ ЗАХЛАС.
ЕХ, ЛЯТО! ЕСЕН... ПОСЛЕ ЗИМА
ЩЕ СКЪРШИ МОЯ НЕЖЕН ЦВЯТ.
ЕДИНСТВЕН В ЦЯЛАТА ГРАДИНА!
СЛОМЕН В ОТВЪДНОТО ЩЕ МИНА!
ЖИВЯЛ БЕЗСЛЕДНО... НЕПРИЗНАТ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
