НЕ СЪМ НАУЧЕН ДА ЖИВЕЯ,
В РАЗКОШ ДА ТЪНА, В БЛАГОДАТ.
МЕЧТИ ХИМЕРНИ НЕ КОПНЕЯ,
И С ПЪЛНИ ШЕПИ НЕ ПИЛЕЯ!
ЖИВЕЯ СКРОМНО... НА ИНАТ!
ТОВА, КОЕТО МЕ ВЪЛНУВА,
ВЪВ СТИХОВЕ ПРЕВРЪЩАМ АЗ.
ДО КЪСНИ НОЩИ ВСЕ БУДУВАМ!
НО КАТО ПОЕТ ЕДВА ЛИ СТРУВАМ
И НЕ ИЗПАДАМ ВЪВ ЗАХЛАС.
ЕХ, ЛЯТО! ЕСЕН... ПОСЛЕ ЗИМА
ЩЕ СКЪРШИ МОЯ НЕЖЕН ЦВЯТ.
ЕДИНСТВЕН В ЦЯЛАТА ГРАДИНА!
СЛОМЕН В ОТВЪДНОТО ЩЕ МИНА!
ЖИВЯЛ БЕЗСЛЕДНО... НЕПРИЗНАТ.
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
