alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
7.07.2015 г., 8:09 ч.

... 

  Поезия » Философска
671 0 4

Потопена в кристално синята самота
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка
я обезцветяваше
и мълчанието ù крещеше
до невъзможност за повторно
проглеждане.
Боготвори се недостигнатото
отвъд алените очи
на аквамариненото утро.
Но при тях в пернатите облаци
сините птици не мътеха малките си.
Просто чудесата,
в интровертност препънати,
изсъхват сред безтревността на делника.
Не е нужно животът да се гледа
в лицето,
достатъчно е да се усеща
с интензитета на изгарянето.
Може би затова единственото,
което понасяше,
бе сугестията на вятъра.

© Татяна Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълно съм съгласна с esenna (Нина )! alipieva (ЛЮБОВ ), по-добре, когато не харесваш нещо, не бързай да го омаловажаваш само защото нямаш сетивата да го разбереш
  • Прекрасно стихотворение - остава за дълго в душата, засяда и мислиш, мислиш...Адмирации! Прекрасна поезия!
    А ти "любов" ли си или омраза - не знам, но като не ти харесва - просто не чети, тук четенето не е задължително и не прави класификации, от които не разбираш, има си редактор преди теб и той решава дали да се публикува и като какъв жанр - може би да си прочетеш пак правилата на сайта?
  • "Не е нужно животът да се гледа
    в лицето,
    достатъчно е да се усеща
    с интензитета на изгарянето"

    Точно!
  • Много интересен стил, хареса ми реката от метафори, тук има много поводи за размисъл. Всъщност, в този стих би могла да се открие всяка чувствителна, лесна ранима душа....
Предложения
: ??:??