Jul 7, 2015, 8:09 AM

... 

  Poetry » Phylosophy
709 0 4
Потопена в кристално синята самота
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка
я обезцветяваше
и мълчанието ù крещеше
до невъзможност за повторно
проглеждане.
Боготвори се недостигнатото
отвъд алените очи
на аквамариненото утро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Александрова All rights reserved.

Random works
: ??:??