18.07.2013 г., 22:38 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
662 0 14

Кой виновен е и кой сгреши

питаме понякога съдбата.

Миналото дълго ни боли,

все назад ни дърпа... Като блато...

 

Вечерите самота таят,

нищо вече в себе си не чуваме,

чувствата са пак на кръстопът -

любовта е просто смисъл на пътуване...

 

Ден след ден, така и все така

нови обвинения изричаме,

търсим все във другия вина,

няма смисъл - нека се обичаме!

 

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??