* * *
Кой виновен е и кой сгреши
питаме понякога съдбата.
Миналото дълго ни боли,
все назад ни дърпа... Като блато...
Вечерите самота таят,
нищо вече в себе си не чуваме,
чувствата са пак на кръстопът -
любовта е просто смисъл на пътуване...
Ден след ден, така и все така
нови обвинения изричаме,
търсим все във другия вина,
няма смисъл - нека се обичаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
