Jul 18, 2013, 10:38 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
684 0 14

Кой виновен е и кой сгреши

питаме понякога съдбата.

Миналото дълго ни боли,

все назад ни дърпа... Като блато...

 

Вечерите самота таят,

нищо вече в себе си не чуваме,

чувствата са пак на кръстопът -

любовта е просто смисъл на пътуване...

 

Ден след ден, така и все така

нови обвинения изричаме,

търсим все във другия вина,

няма смисъл - нека се обичаме!

 

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??