14.04.2012 г., 19:53  

23 : 00

1K 0 3

23:00

 

В града е тихо...

Някакво гладно куче скитори,

минавам - дървета,тротоари,

пред мен - тихи пътеки,

зад мен - плахи спомени

с мои стари другари.

Завива сирена... линейка -

някой страда,

музика звъни от някаква

порутена къща,

някои се радват

и скачат,и пеят,

през някои прозорци

телевизори светят...

пак тишина.

Зад мен стъпки се чуват...

няма никои,

сухи листа се търкалят и гонят...

Единайсет часа

часовникът удря,

автобуси с уморени работници

се прибират

и пак тишина...

и само тишина...

градът заспива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Триб Трибс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти за това откровение! Много ми хареса!Отккрих част от себе си в твоя стих,Дона!
  • Самота и тишина в града.Харесах!
  • На мен много ми хареса и не бива от едно мнение да спреш да пишеш.Ще чакам да публикуваш

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...