Apr 14, 2012, 7:53 PM  

23 : 00

1K 0 3

23:00

 

В града е тихо...

Някакво гладно куче скитори,

минавам - дървета,тротоари,

пред мен - тихи пътеки,

зад мен - плахи спомени

с мои стари другари.

Завива сирена... линейка -

някой страда,

музика звъни от някаква

порутена къща,

някои се радват

и скачат,и пеят,

през някои прозорци

телевизори светят...

пак тишина.

Зад мен стъпки се чуват...

няма никои,

сухи листа се търкалят и гонят...

Единайсет часа

часовникът удря,

автобуси с уморени работници

се прибират

и пак тишина...

и само тишина...

градът заспива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аплодисменти за това откровение! Много ми хареса!Отккрих част от себе си в твоя стих,Дона!
  • Самота и тишина в града.Харесах!
  • На мен много ми хареса и не бива от едно мнение да спреш да пишеш.Ще чакам да публикуваш

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...