Когато се изпразни с болката шишето
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила.
Останала е само шепичка Любов.
Но тя ми стига. Сита с нея е душата.
и лети свободна като птицата крилата
идваща от вчера и отиваща с богослов
© Слава Костадинова Всички права запазени