***
Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене.
Духът ми луташе се слаб и ослепен,
изгубил вярата си давеше и мен...
И озовах се някак в блато. До колене...
Не помня много... Само ангел безутешен,
гласа му тихо чувах благ: Ела, любов,
да я изгубя сред лъжи не съм готов...
А после... бяла прошка... тихо сняг валеше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
