24.05.2022 г., 18:52 ч.  

24 Май 

  Поезия » Любовна
537 2 1

Учителка съм по призвание. Будител.

И втори дом за Вашите деца.
Изпълнена с ентусиазъм утрото посрещам,

щом знам, че ме очаква досег с малките слънца.

 

Изгубвам се във жадните за знание очи! 
Раздавам, без да искам във отплата. 
Годината започне ли, звънец звучи, 
момент настъпил е на знанието да се посадят зрънцата.

 

Улисани в образованието, часовете се изплъзват неусетно.
След всеки следващ ден се доближаваме все повече до нечия мечта.
И не е бреме заниманието ни просветно, 
животът скрит е на децата във глъчта.

 

Наследниците ни огледала на нас самите винаги ще бъдат. 
От нас зависи какво ще бъде бъдещето, което ще им завещаем. 
Ръката да им подадем, когато в непознатото прохождат, 
защото те са стимулът ни да продължаваме да мечтаем.

 

Човек се учи, докато е жив!
Дванайсетицата е само подготовка за прехода в живота.
Учителят е свършил своята задача щом ученикът му стане коректив, 
и в сърцето си не спира да отглежда патриота.

 

Посвещава се на майка ми Р. Джегарова /старши учител в ОУ „Георги Кирков” гр. Казанлък/ 

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??