26.10.2019
Отиде си тя - забавата станала мъка и тъга,
корените си, душата, вечно в окови поставя,
бяга и пред очите си слепи, коса посивяваща мята.
Яна, събуди се... Виж се - дъждовно небе,
тъжно дете, изкипяло джезве, изгуби ли своите цветове?
Станала си тумор от страхове...
.....
Дълбая надълбоко в корените на Смъртта.
Родена към самият край на пролетта,
дойде ли краят, зная, ще ме оставиш сама.
И ако може да се обадя, на тази, която бях,
в слушалката силно да ѝ изкрещя:
"Спри да бягаш, стой, натам път няма!"
Палачи пламенно ме чакат,
с ехидни усмивки ме закачат.
В средата на разстрела, мен..
моята..
душа..
...
куршумите сърцето ми докачат..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени
