9.12.2011 г., 10:06

* * *

475 0 0

Предколедно

 

Слънцето следи през мигли в небосвода

непукизма на мъглата и безочието на студа;

между мрежите им хора морно бродят

в лабиринта на града на Минотавъра.

 

Гневно е да вирнат мечешки търбуси,

грешно е да вехнат аскетично без душа.

Братски набори на дяволите глухи.

С тях пируват. –Хамлете? - „Квинтесенция на праха.”

 

Човекът, надянал разпятия, костюми и маска,

забожда лъжица в анатомизма на аза си.

Изпива на идеите сухи закваската,

на сутринта възкръсва и се изяжда.

 

Пак бутаме делнично към Едно Рождество

с декемврийски влъхви и ослева ясла,

под звезда витлеемска и с надежда Една –

Младенецът да ни поръси с обич и щастие.

 

Господи Млад, просветли ни душата,

дай ни кръв от харизма и храна от мечти!

Направи ни добри, върни ни крилата -

като чисти ангели да стъпим в твойте следи.

 

Ще те обичам и следвам

в бяла дреха от сълзи и мечти.

Кротко ще захлебя надеждата,

че ни има, че вярваме, че ни боли.

Амин!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...