Предколедно

Слънцето следи през мигли в небосвода

непукизма на мъглата и безочието на студа;

между мрежите им хора морно бродят

в лабиринта на града на Минотавъра.

Гневно е да вирнат мечешки търбуси,

грешно е да вехнат аскетично без душа.

Братски набори на дяволите глухи.

С тях пируват. –Хамлете? - „Квинтесенция на праха.”

Човекът, надянал разпятия, костюми и маска,

забожда лъжица в анатомизма на аза си.

Изпива на идеите сухи закваската,

на сутринта възкръсва и се изяжда.

Пак бутаме делнично към Едно Рождество

с декемврийски влъхви и ослева ясла,

под звезда витлеемска и с надежда Една –

Младенецът да ни поръси с обич и щастие.

Господи Млад, просветли ни душата,

дай ни кръв от харизма и храна от мечти!

Направи ни добри, върни ни крилата -

като чисти ангели да стъпим в твойте следи.

Ще те обичам и следвам

в бяла дреха от сълзи и мечти.

Кротко ще захлебя надеждата,

че ни има, че вярваме, че ни боли.

Амин!