***

10.02.2010 г., 12:28 ч.

Поезия » Бели стихове

567 0 0

Очите си превърнах в гларуси.

За теб летях в простори необятни.

Ръцете си превърнах в камъни,

от непрегръщане се случих на пръстта.

И тъй без път и без посока

разминахме се непознати.

И някой ден, когато се превърна в пепел,

ще знам, че бях небе,

че бях и пропаст,

но никой не обича пепелища...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.