***
825
0
0
Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока
разминахме се непознати.
И някой ден, когато се превърна в пепел,
ще знам, че бях небе,
че бях и пропаст,
но никой не обича пепелища...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Все права защищены
