***

10 февр. 2010 г., 12:28

Поэзия » Белые стихи

638 0 0

Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока
разминахме се непознати.
И някой ден, когато се превърна в пепел,
ще знам, че бях небе,
че бях и пропаст,
но никой не обича пепелища...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения