10 февр. 2010 г., 12:28

*** 

  Поэзия » Белые стихи
551 0 0

Очите си превърнах в гларуси.

За теб летях в простори необятни.

Ръцете си превърнах в камъни,

от непрегръщане се случих на пръстта.

И тъй без път и без посока

разминахме се непознати.

И някой ден, когато се превърна в пепел,

ще знам, че бях небе,

че бях и пропаст,

но никой не обича пепелища...

© Полина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??