Feb 10, 2010, 12:28 PM

*** 

  Poetry » White poetry
553 0 0

Очите си превърнах в гларуси.

За теб летях в простори необятни.

Ръцете си превърнах в камъни,

от непрегръщане се случих на пръстта.

И тъй без път и без посока

разминахме се непознати.

И някой ден, когато се превърна в пепел,

ще знам, че бях небе,

че бях и пропаст,

но никой не обича пепелища...

© Полина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??