***

Feb 10, 2010, 12:28 PM

Poetry » White poetry

665 0 0

Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока
разминахме се непознати.
И някой ден, когато се превърна в пепел,
ще знам, че бях небе,
че бях и пропаст,
но никой не обича пепелища...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works