***
Не ми се жъне празнодумие
от угари издишащи коварство -
проправям път след полети пропуснати
и мислено си пренареждам облаци.
От мак,
осиротял от преходност,
събирам семена за спомени,
но после...
хвърлям ги на вятъра
да ги посее в погледи угаснали -
с бездомно псе най-лесно се говори,
когато гълъб в локва се оглежда.
Под камъка животът продължава
щом месечината остави знак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Александрова Всички права запазени
