alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
24.07.2015 г., 21:35 ч.

*** 

  Поезия » Философска
564 0 3

Не ми се жъне празнодумие
от угари издишащи коварство -
проправям път след полети пропуснати
и мислено си пренареждам облаци.
От мак,
осиротял от преходност,
събирам семена за спомени,
но после...
хвърлям ги на вятъра
да ги посее в погледи угаснали -
с бездомно псе най-лесно се говори,
когато гълъб в локва се оглежда.
Под камъка животът продължава
щом месечината остави знак.

© Татяна Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??