Не ми се жъне празнодумие
от угари издишащи коварство -
проправям път след полети пропуснати
и мислено си пренареждам облаци.
От мак,
осиротял от преходност,
събирам семена за спомени,
но после...
хвърлям ги на вятъра
да ги посее в погледи угаснали -
с бездомно псе най-лесно се говори,
когато гълъб в локва се оглежда.
Под камъка животът продължава
щом месечината остави знак.
© Татяна Александрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
