alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
Jul 24, 2015, 9:35 PM

*** 

  Poetry » Phylosophy
521 0 3

Не ми се жъне празнодумие
от угари издишащи коварство -
проправям път след полети пропуснати
и мислено си пренареждам облаци.
От мак,
осиротял от преходност,
събирам семена за спомени,
но после...
хвърлям ги на вятъра
да ги посее в погледи угаснали -
с бездомно псе най-лесно се говори,
когато гълъб в локва се оглежда.
Под камъка животът продължава
щом месечината остави знак.

© Татяна Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??