# # #
Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета
на софрата си обичам да сядам.
Пие гроздова у мене поетът.
Понякога дори моми задявам...
В костюм не се побират мойте кости.
Харесвам си каскета, нямам бомбе.
И не една ливада съм окосил
под напеченото като пещ небе.
И селската ми кръв бушува още.
Макар че днеска по павета крача.
Това, че пиша стихове среднощни,
какво ли, дявол да го вземе, значи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
